Добре приготвените десерти винаги доставят удоволствие: все пак те - десертите са изобретени изключително за удоволствие. В края на храненето, когато вие вече практически сте утолили глада си, десертът възстановява тънкия вкус и създава усещане за комфорт. Дори мисис Битон, която в миналия век създава своята кулинарна енциклопедия за жените, въпреки, че не е склонна към високопарни изрази, тази тема я настройва на поетичен глад. В своята книга, посветена на въпросите на домакинята („The book of Household Management”) тя си признава: „Ако в храната или в процеса на хранене въобще може да се намери някаква поезия, то тази поезия е в десерта.”
Още от древни времена хората са яли различни сладки неща, но да се представят като отделно сладко блюдо, предлагано в края на трапезата, това е сравнително нова идея. Например в едно съхранено парижко меню за френски банкет от ХV век се включват: сладка пшенична каша, плодово желе и пържени неща, заедно с еленско месо, рибни блюда и др. Гостите са можели да си вземат от всичко, което им хареса. Историята на някои съвременни десерти отразява предни традиции, когато между различните категории храни не е имало много различия. Например баварският крем, който се е приготвял от бадемово мляко, желатин и бита сметана, някога е служил като сладък сос за пилешки гърди с бадеми.
Единствената причина за подобно безпорядъчно смесване на сладки и пикантни блюда е било несъмненото желание да се представи собственото богатство. Маса, която се превива от разнообразни ястия е предизвиквала внушително впечатление. При това сладките били скъпо удоволствие, затова, ако стопанинът при всяка възможност предлага на гостите си сладки блюда, у тях не остава съмнение за състоятелността на този човек.
Дори след като евтината захар става достъпна за всички, да се отделят десертите в отделно блюдо е трябвало време. Готвачите и техните стопани с неохота се отказали от грандиозното сервиране, към което били свикнали, тогава, в средата на ХІХ век навлиза идеята да се подават на масата блюда в този ред, в който те трябва да бъдат изядени. Идеята бързо получава пълно признание.
При правилен подбор едно блюдо се сменя с друго в точно определена последователност, която представлява на своя ред ритъм в съвременната пиеса от вкусно диминуендо и крешчендо. А десертите стават заключителен акорд.
Поради своето особено положение в менюто, десертът е било нужно да допълва и съответства на всичко, което следва след него. За да прелъсти апетита на гостите, в края на дългата трапеза, представянето му е трябвало да бъде съблазнително и привлекателно. Действително, изкуството на десертната кулинария – това в много отношения е изкуство на съблазняването.
Още от древни времена хората са яли различни сладки неща, но да се представят като отделно сладко блюдо, предлагано в края на трапезата, това е сравнително нова идея. Например в едно съхранено парижко меню за френски банкет от ХV век се включват: сладка пшенична каша, плодово желе и пържени неща, заедно с еленско месо, рибни блюда и др. Гостите са можели да си вземат от всичко, което им хареса. Историята на някои съвременни десерти отразява предни традиции, когато между различните категории храни не е имало много различия. Например баварският крем, който се е приготвял от бадемово мляко, желатин и бита сметана, някога е служил като сладък сос за пилешки гърди с бадеми.
Единствената причина за подобно безпорядъчно смесване на сладки и пикантни блюда е било несъмненото желание да се представи собственото богатство. Маса, която се превива от разнообразни ястия е предизвиквала внушително впечатление. При това сладките били скъпо удоволствие, затова, ако стопанинът при всяка възможност предлага на гостите си сладки блюда, у тях не остава съмнение за състоятелността на този човек.
Дори след като евтината захар става достъпна за всички, да се отделят десертите в отделно блюдо е трябвало време. Готвачите и техните стопани с неохота се отказали от грандиозното сервиране, към което били свикнали, тогава, в средата на ХІХ век навлиза идеята да се подават на масата блюда в този ред, в който те трябва да бъдат изядени. Идеята бързо получава пълно признание.
При правилен подбор едно блюдо се сменя с друго в точно определена последователност, която представлява на своя ред ритъм в съвременната пиеса от вкусно диминуендо и крешчендо. А десертите стават заключителен акорд.
Поради своето особено положение в менюто, десертът е било нужно да допълва и съответства на всичко, което следва след него. За да прелъсти апетита на гостите, в края на дългата трапеза, представянето му е трябвало да бъде съблазнително и привлекателно. Действително, изкуството на десертната кулинария – това в много отношения е изкуство на съблазняването.